Урок по история...
Някъде в Тъмното пее Балканът.
Пее. И плаче за свидните Рожби.
Знае. (Че още за прошка е рано).
Знае, че тя-Свободата прохожда.
Знае, че няма да зърне. И Ботев.
Нито: Очите. На Дяконът. Левски.
Че се срамува да влезе Доброто.
И че задълго сънят ще е трескав.
И че го няма насилникът злостен
(с крив ятагана), глави да посича.
Пак ще белее на Вярата, мостът.
И ще преминат момче и момиче.
Знае. И хиляди песни, хайдушки.
Тежката участ да бъдеш: Еничар.
Както, че няма за Всекиго-пушка.
И че светът е (ужасно) приличен.
Чувам. И искам да пише. Поетът.
Тъжната Песен дано да разкаже.
С Нея да помним и датите клети.
После България с тебе да пазим.
Ангел Колев
Харесвам
Коментирай
Сподели
