Открии публикуваExplore captivating content and diverse perspectives on our Discover page. Uncover fresh ideas and engage in meaningful conversations
Има моменти, когато ставаш невидим за света. Когато спираш да показваш и търсиш.Когато оставяш да те намерят. Когато се оставиш да те поискат. Когато спираш да бъдеш водещата фигура. Когато се наслаждаваш на танца под дъжда. Когато спираш да гребеш срещу течението, а се оставиш на вълната да те заведе в непознатото.
Има мигове на затишие. Мигове, които те зареждат. Които ти спестяват усилията. Мигове, когато си уморен. И когато поспираш. Получаваш покой. Зареждаш. Дишаш. И Си.
- Слушай, липсваш ми!
- Знам.
- И боли, когато те помня.
- А няма на кой да разкажа за онези изгубени нощи... Търся те, в очите на непознати хора, в ръце на измислени вещици и чакам да свърши времето, да се върна при тебе...
Искаш ли, да ти кажа отново думите, от които така се страхуваше?...
Тихо е, в този град на забързани стъпки, на аларми и тъжни сирени, на безименни улици и антени, дето късат с ръцете си облаци...
Слушай, защо все мълчиш и ме гледаш така замислено, какво търсиш в очите ми - там няма нищо освен теб...
- Страхувам се от пространствата по между ни...
- Но те не са друго освен думи, неизречени още...
- Сънувам те и миражно се сбъдвам в мечтите ти...
- Чуваш ли как плачат птиците, как безмълвно умират звездите ни, а вятърът чупи тревите в гнева си...
Слушай!
Помня те! Чуваш ли?
Помня как те намерих от нищо то, как дойде със измислено име, с цветове, за които не знаех и поисках да имам ръцете ти, и поисках от теб да останеш...
Помня те...
Липсваш ми...
Знаеш ли?
СПОКОЕН ДЕН !