Открии публикуваExplore captivating content and diverse perspectives on our Discover page. Uncover fresh ideas and engage in meaningful conversations
Море, да знаеш, че не те видях,
не светна фарът, не дойдох нарочно,
ядосан бях на всеки и на тебе бях –
попарен, луд, изгубен, безпосочен.
Море, ще закъснея този път.
Кажи на кея – нека да ме чака!
На чайките кажи да замълчат –
аз всички водорасли съм оплакал.
Изчакай ме, море, да се смали
гневът на недораслата ми зима
и да пробие тежките мъгли
страхът ми, че една вълна ме има.
И ако пак те срещна угнетен
и от солта ти нищо не остава –
последната вълна да е за мен.
Море, дано да можеш да прощаваш.
© текст и фотография: Симеон Аспарухов, #ПодръжРъкатаМиДокатоТеОписвам, 2020