ИМАХМЕ МНОГО ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕМОЦИИ , А УСМИВКИТЕ БЯХА БЕЗБРОЙ...
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ, ЧЕ БЯХТЕ ДО МЕН, В "РАБОТИЛНИЧКАТА" , В НЕЯ СЕ ЗАПОЗНАВАХМЕ, СПРИЯТЕЛЯВАХМЕ, А В ПОСЛЕДСТВИЕ... СИ И ПОМАГАХМЕ...НАДЯВАМ СЕ ЗАЕДНО И ДА ПРОДЪЛЖИМ!

А сега... ще припомня моите идеи /и в снимки/ за миналата година.
Новата 2017 започнахме с красиво опаковане на подаръци, изработихме мартенички, забавлявахме се с хумора на Алеко, Чудомир и Радой... УСМИВКИТЕ БЯХА БЕЗБРОЙ...а някой разточи първата собствена българска баница /успях, предадох своя опит...споделиха с мен, че им е незабравим момент/! Да... това е емоция и щастие и за мен! Емоционални бяха и конкурсите за "Най-красиво Великденско яйчице измайсторено" и конкурсът за детска рисунка "Рожден ден в работилничката на Дани" ...уверявам ви, прекрасно е да си на 1 годинка! Говорихме си за домашен уют и декорации,...за природа /намокрихме се под прекрасен пролетен дъжд/, а след кратка лятна пауза...ни се похапваше туршийка, пък тя не вървеше без ракийка! Но не всичко в живота е "сладко"...има и "горчиво", поговорихме си за хората с "големи" сърца, и за благотворителност... Ииии неусетно годината се "изтъркаля", отново се настроихме за Коледни празници, та чак до Тихата Свята нощ - "като на бъдни вечер", станала традиция в "работилничката"!

"Работилничката на Дани" е към Дружеството за взаимопомощ "Единство" Мюнхен - Bulgarischer Selbsthilfe Verein " Edinstvo"и отваря врати всеки месец. Участниците в нея обменят опит в майсторенето на ръчно изработени неща, разменят рецепти, споделят моменти от ежедневието си, завързват социални контакти.
Тук във виртуалната "Работилничка на Дани", ще се опитаме да пренесем топлата приятелска атмосфера и да ви предадем нашите положителни емоции!
Началото...април 2016 - показах над 13 техники за боядисване и декориране на Великденски яйца, последва - организиране на коктейли и партита /със съвети по етикеция/, споделих авторските ми рецепти за вкусотии с лимец, хапнахме домашна лютеничка, пък после попяхме и поиграхме.

Къде изчезна добротата?
Измислица ли беше тя?
Или пък приказка, която
не съществува на света?

Край мене тя до вчера беше -
усмивка, поглед, топла длан.
Стопи ли я кошмарът днешен
в света от злото завладян?

Животе мой, какво ми носиш?
Защо от мъка разлюлян,
светът е пак окаян просяк,
прострял за милостиня длан?

Наоколо ми бедни, гладни,
свят и нещастен, и голям.
Душата само - хляб грамаден,
все още мога да му дам.

Но той със присмех гледа в нея,
какво пък, тайно се теша:
все някога ще огладнее
светът и за троха - душа.

Дамян Дамянов