#ЧерешкатаНаТортата

“На Лора”
Пейо Яворов

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка –

и в мъката любов!



Миражите са близо, – пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо, – пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, –

тя – плът и призрак лек!

Не се сърди.
Рисувам те по памет
като дърво.
Започвам наобратно
- от листата.
Ефирно спускам се
по здравото стъбло
и стигам до основите
в земята.
Към жилестите корени
навътре слизам.
И виждам:
сливат се с пръстта
на всички начала...
Те - корените на дървото,
което от бъдещето
диша светлина.
Дървото на живота
ми.

Петя Шалева
13.02.2016г.

Ако сочиш с пръст към някого, не забравяй, че останалите три пръста сочат към теб.