Открии публикуваExplore captivating content and diverse perspectives on our Discover page. Uncover fresh ideas and engage in meaningful conversations
Ден като другите. Но не съвсем.
България скърби за тебе, Дяконе!
Бесило, бяла риза и перчем –
като светкавица пронизват мрака.
За кой ли път във лъвския ти скок
днес търсим жадно смисъл и опора…
А ти ни даде простичък урок –
до смърт да си останем честни хора.
Минута за поклон. Да помълчим.
Най-святата минута във живота ни.
Ще можем ли дълга си да платим,
Апостоле, пред твоята Голгота!
Светът е все така несъвършен,
животът ни – кръстосан от въпроси.
Притиснати от грижи, ден след ден
в душите си Разпятието носим…
Поетите с пресипнал глас редят
куплети като въглени в жарава.
Ала остава глух и ням светът,
потънал в суета и мрачна слава.
И нещо пак не ни достига днес,
небето слиза над главите ниско.
Кой още вярва в думичката “ чест”,
къде са идеалите ти чисти?
Как кривиците в нас да заличим
и времето без страх да преобърнем!
Минута за поклон. Да помълчим.
Историята няма да те върне.
Орисани сме да живеем тук –
в земята на войводи и апостоли.
Вяра Дишкова
Изтрий коментар
Сигурни ли сте, че искате да изтриете този коментар?