Днес е църковният празник Неделя Месопустна, по-популярен като Месни заговезни. Месни заговезни е винаги в неделя, осем седмици преди Великден и е първият църковен празник, свързан с настъпващата пролет. Великият пост е наричан още Света Четиридесетница.
Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия пост. Думата "заговезни" идва от заговявам, започвам да постя.
На Месни Заговезни младите семейства посещават кръстника и родителите на булката за вечеря, като им носят дарове - варена кокошка, обреден хляб и вино. Семейството се събира на трапезата и заговява (пости) с месни продукти. Традиционни гозби са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.
В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.
Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.
Тези две недели са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината - великденските.
Постите съществуват в почти всички култури като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека, вкопчил за достигане на надмощие над желанията и страстите. В прехода между зимата и пролетта обаче чрез тях се цели и настройване и почивка на организма.