Не се сърди.
Рисувам те по памет
като дърво.
Започвам наобратно
- от листата.
Ефирно спускам се
по здравото стъбло
и стигам до основите
в земята.
Към жилестите корени
навътре слизам.
И виждам:
сливат се с пръстта
на всички начала...
Те - корените на дървото,
което от бъдещето
диша светлина.
Дървото на живота
ми.
Петя Шалева
13.02.2016г.
Харесвам
Коментирай
Сподели
