Море, да знаеш, че не те видях,
не светна фарът, не дойдох нарочно,
ядосан бях на всеки и на тебе бях –
попарен, луд, изгубен, безпосочен.
Море, ще закъснея този път.
Кажи на кея – нека да ме чака!
На чайките кажи да замълчат –
аз всички водорасли съм оплакал.
Изчакай ме, море, да се смали
гневът на недораслата ми зима
и да пробие тежките мъгли
страхът ми, че една вълна ме има.
И ако пак те срещна угнетен
и от солта ти нищо не остава –
последната вълна да е за мен.
Море, дано да можеш да прощаваш.
© текст и фотография: Симеон Аспарухов, #ПодръжРъкатаМиДокатоТеОписвам, 2020
Харесвам
Коментирай
Сподели
