И на сон да немаш вяра
Автор: Ангел Шеев - Шею
Лягай рано, братко мили,
за утре ти да сбираш сили.
Най-благо спи са на кораво
и гърбот си ти подвивай здраво.
Топълко да е в ногúте,
да нема никой да та рита.
Тогáв чиляк са и успава,
тогáв и сон ти са явява.
Присони ми са мене скоро-
в читалищено водям хóро.
До мене- хубави артистки,
все ягнета, че та и дзвúски.
Адна ми яце в óко влиза,
с кропа рокля, с бяла риза.
Пазвана- като киприйка,
нагоре- бяла, бяла шийка.
Поиграхме, пихме, пяхме,
дорде в адна кишьо са свряхме.
И да видиш, братко мили,
разкорши ми и корс и жили.
Потонах в райскана градина!
Лежахме под аднá маслúна.
Надáвам са и хич не спирам,
кат‘га лю утре ша умирам!
Събудих са на ворх рахáтя.
Погльоднах- сам съм във криватя.
Прибрисах зазноéно чело,
и в баняна са “дýйнах” смело.
Мáрна вóда на главоса
пак ма ворна на диньоса.
И си викам: “Мамата му стара
и на сон да нямаш вяра!”