Светът ми стигна точка
на пречупване.
Светът ми се взриви отвътре
при сблъсъка със твоя свят.
Тогава всичките огледала
се сринаха излишни.
И стиховете се събудиха без думи.
А целунатите устни се усмихваха тихо на нощните спомени,
в които аз и ти не сме били невинни.
И някак си сме причинили на деня онази необикновена влюбеност...
Защото всичко е отдавна свързано
с това, че двамата ни има
в едно и също време и пространство. И в безразсъдството
между две свивания и разпускания
на сърцата ни в момент на сливане...
И е до непоносимост истинско
това усещане за сблъсък,
и за сбъдване, и важност...
Когато твоите стъпки
срещат моите посоки
и тръгват успоредни в утрото.
И дишат заедно в дъжда.
Петя Шалева
Харесвам
Коментирай
Сподели
