Невинаги ми се усмихва. Напротив, понякога просто ми се иска да обърна гръб на малките проблеми, да затворя очите си за тях. Поне за малко да се дистанцирам. Но дори далеч от дома, често не можем да излетим достатъчно далеч и от несгодите... Пътуванията обаче често отварят очите ни и променят настройката - не само спрямо дадено място, но и спрямо дадени хора. И когато се върнем обратно у дома, пренастройваме часовниците, нагаждаме се спрямо новата честота и се освобождаваме от всичко, което вече няма място покрай нас! ?

image