Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов

Джани Родари
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.
„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!“
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Незабравимо...

ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому, какво си дал!

Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,

На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,

На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,

На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!

Надежда Захариева

Тя
търпеливо раздаде
последната порция вечерен разкош:
изхвърли
боклука от главите на децата си
и ги сложи да спят;
изслуша
дневния ред на мъжа си
и го целуна;
нахрани и разходи
кучето;
усмихна се
на съседа от ляво
/вдовец с два инфаркта,
две котки и дископатия,
която не спомена/;
подреди;
проветри;
настрои будилника за пет;
допи половината кафе от сутринта;
не запали цигара;
приседна на ръба на прозявката -
където е още възможно
да е нежна нощта...
Притихна.
И се опита да си спомни живота.

Петя Шалева
03.02.2016г.

https://www.facebook.com/wildr....osefestival/?notif_i

Любимката на няколко поколения Стоянка Мутафова навърши 96 | #Стоянка Мутафова