" Има нещо, което е загадка съдбовна- как човекът превръща любовта си във злоба? Как настава в сърцето тази тъжна промяна- вместо песен на славей, тъмен крясък на врана? Как щастливата глътка до отровата стига? Как прегръдката нежна става тежка верига? Има нещо в простора, непонятно за мене...Обяснете ми, хора, от любов озлобени- как сърцето обича няколко мига?...
Злоба има за всички. Любовта не достига."
Георги Константинов