Той
събра много старателно
всички парченца
от счупеното ми вчера.
Грижливо ги сложи
в голяма бяла кутия.
Написа отгоре "За някога".
Внимателно обра
дори прашинките
от ъглите
на неподредените мигове.
Отвори прозореца.
Пусна вътре светлото.
Проветри.
На прага се обърна.
Усмихна се.
И тръгна нанякъде,
понесъл и мен.
В себе си.
Без да бърза.
Петя Шалева
Харесвам
Коментирай
Сподели
