https://youtu.be/qHiF44ZtHrk

И ... още снимки от 20 януари-Дани с най-прекрасните участнички!

Работилничката на Дани на 20 януари!
ИЗНЕНАДИТЕ и емоциите не свършваха, дори когато свършихме! Блестящ старт в Новата "Работилничка на Дани", работилницата за ваши идеи - красота и изящество с картините на Екатерина Домбакян и Анелия Тонева, вкус и аромат с Роза и Янка, български народни песни с импровизирано-сформираната вокална група /и грижливо подготвен от Пламенка текст/, български народни хора, малка мома в носия, принцеси и палавници, и още, и още...та чак до дълго очакван приятел! БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

"Работилничката на Дани", 2018 - ИЗНЕНАДАТА, работилница за ваши идеи!
Скъпи приятели, очаква ни Нова година, Нов късмет, с Нова работилничка!
Повече от година и половина, аз представях моите идеи /със снимките по-долу, ще ви припомня тези моменти/, а сега е ваш ред!
Скъпи майстори и майсторици, очаквам ви в Новата работилничка, носете със себе си - изненади, идеи и емоции! Творете красота, рисувайте, моделирайте, плетете, шийте, месете,гответе, разказвайте български обичаи и традиции, пословици и поговорки, разкази и вицове, бъдете артисти - пейте, свирете, танцувайте, раздайте усмивки...а аз ще бъда пръв помощник /ако имате нужда от помощ,и ако искате, го споделете с мен в л.с./!
Идеята за Новата работилничка ми хрумна...от вашите "златни ръце", рядко, но имаше изненади! Изненадана бях от творенията на Норето, София, Мадлен, Ирена, Красимир, Катето, Димитрина, Бисерка, Елка, Цветелина, Роза, Пламенка, Бетина, и още, и още... гайдата на Стоян още звучи, а прекрасната питка на Янка още вкусно ухае...Ееее, нека има повече ИЗНЕНАДИ през 2018, УСПЕХ!!!

ИМАХМЕ МНОГО ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕМОЦИИ , А УСМИВКИТЕ БЯХА БЕЗБРОЙ...
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ, ЧЕ БЯХТЕ ДО МЕН, В "РАБОТИЛНИЧКАТА" , В НЕЯ СЕ ЗАПОЗНАВАХМЕ, СПРИЯТЕЛЯВАХМЕ, А В ПОСЛЕДСТВИЕ... СИ И ПОМАГАХМЕ...НАДЯВАМ СЕ ЗАЕДНО И ДА ПРОДЪЛЖИМ!

А сега... ще припомня моите идеи /и в снимки/ за миналата година.
Новата 2017 започнахме с красиво опаковане на подаръци, изработихме мартенички, забавлявахме се с хумора на Алеко, Чудомир и Радой... УСМИВКИТЕ БЯХА БЕЗБРОЙ...а някой разточи първата собствена българска баница /успях, предадох своя опит...споделиха с мен, че им е незабравим момент/! Да... това е емоция и щастие и за мен! Емоционални бяха и конкурсите за "Най-красиво Великденско яйчице измайсторено" и конкурсът за детска рисунка "Рожден ден в работилничката на Дани" ...уверявам ви, прекрасно е да си на 1 годинка! Говорихме си за домашен уют и декорации,...за природа /намокрихме се под прекрасен пролетен дъжд/, а след кратка лятна пауза...ни се похапваше туршийка, пък тя не вървеше без ракийка! Но не всичко в живота е "сладко"...има и "горчиво", поговорихме си за хората с "големи" сърца, и за благотворителност... Ииии неусетно годината се "изтъркаля", отново се настроихме за Коледни празници, та чак до Тихата Свята нощ - "като на бъдни вечер", станала традиция в "работилничката"!

"Работилничката на Дани" е към Дружеството за взаимопомощ "Единство" Мюнхен - Bulgarischer Selbsthilfe Verein " Edinstvo"и отваря врати всеки месец. Участниците в нея обменят опит в майсторенето на ръчно изработени неща, разменят рецепти, споделят моменти от ежедневието си, завързват социални контакти.
Тук във виртуалната "Работилничка на Дани", ще се опитаме да пренесем топлата приятелска атмосфера и да ви предадем нашите положителни емоции!
Началото...април 2016 - показах над 13 техники за боядисване и декориране на Великденски яйца, последва - организиране на коктейли и партита /със съвети по етикеция/, споделих авторските ми рецепти за вкусотии с лимец, хапнахме домашна лютеничка, пък после попяхме и поиграхме.

Къде изчезна добротата?
Измислица ли беше тя?
Или пък приказка, която
не съществува на света?

Край мене тя до вчера беше -
усмивка, поглед, топла длан.
Стопи ли я кошмарът днешен
в света от злото завладян?

Животе мой, какво ми носиш?
Защо от мъка разлюлян,
светът е пак окаян просяк,
прострял за милостиня длан?

Наоколо ми бедни, гладни,
свят и нещастен, и голям.
Душата само - хляб грамаден,
все още мога да му дам.

Но той със присмех гледа в нея,
какво пък, тайно се теша:
все някога ще огладнее
светът и за троха - душа.

Дамян Дамянов