? МАЙКА ОТИВА НА ГОСТИ НА СИНА СИ, КОЙТО ЖИВЕЕ СЪС СЪКВАРТИРАНТКА.
Докато вечерят, майката забелязва колко добре изглежда съквартирантката. Тя отдавна мисли, че синът й е нещо повече от съквартирант с тази жена, и подозренията й се усилват, като ги гледа как се държат един към друг.
Синът усеща за какво си мисли майка му и решава да действа изпреварващо:
– Знам за какво си мислиш, мамо, но те уверявам, че ние сме само съквартиранти.
Една седмица по-късно съквартирантката казва на младежа, че откакто майка му си е тръгнала, една сребърна чиния липсва. Макар да се съмнява майка му да е откраднала чинията, младежът решава да провери как стоят нещата, и написва писмо на майка си:
“Мамо,
Аз не казвам, че ти си взела сребърната чиния от квартирата ни. Не казвам и че не си я взела … И все пак остава фактът, че откакто ти беше на гости, чинията я няма.
С обич,
твоят син”
След няколко дни пристига отговорът от майката:
“Скъпи сине,
Аз не казвам, че ти спиш със съквартирантката си, и не казвам, че не спиш с нея … И все пак остава фактът, че ако тя спеше в нейното собствено легло, досега щеше да е открила сребърната чиния под възглавницата си.
С обич,
твоята майка”
Ralitsa Ivanova
Изтрий коментар
Сигурни ли сте, че искате да изтриете този коментар?