Българин, майстор на църковни куполи ще кандидатства за рекордите на Гинес


Негово дело са 115 купола на църкви и манастири в цялата страна

Великотърновецът Христо Пашов от половин век насам майстори църковни куполи. Майсторството му е върнало към живот и е превърнало в произведения на изкуството 115 купола на църкви и манастири в цялата страна. С фотографска изложба Пашов отпразнува своите 50 години път към висините.
В началото на 77-та си житейска година Христо Пашов не спира да се катери по църковните куполи. Той е сред малцината българи, които владеят тънкостите на облицоването на покривите с поцинкована или медна ламарина. Негово дело са подновените куполи на редица знакови паметници на културата в България. Сред тях са Патриаршеската църква “Възнесение Господне” на Царевец, храмовете “Свети Никола”, “Св. св. Константин и Елена”, “Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново и “Света Троица” в Свищов, градени от Колю Фичето. Работил е в Преображенския манастир, както и в Дряновската, Соколската, Батошевската света обител. Последният обект на майстора е новостроящият се храм “Св. св. Онуфрий и Дамаскин Габровски” в Габрово. Там вече е готова камбанарията, а през пролетта инж. Пашов ще се заеме и с купола.
Шейсет и седма година съм почнал. В нозете ми е градът. Хората някой път се виждат като мравки, защото съм все нависоко, особено като работихме на патриаршеския храм на Царевец „Св. Възнесение Господне“. Изпитвам удовлетворение от това, което го правя. Даже, където отида по разни градове, села, все гледам църковни обекти.
Възстановяването на българската Желязна църква в Цариград вълнува великотърновския майстор на църковни куполи. Боли го обаче от липсата на грижа за възстановяването на църковните храмове у нас.
Похвално е от страна на турските големци, така да се каже, че се грижат - те са друга вяра, за християнските храмове както „Св. Стефан“. Докато тук, погледнато реално, не се полагат много грижи за църковните обекти, отбелязва Пашов.
Майсторът на църковни куполи Христо Пашов по професия е строителен инженер, а занаятът във фамилията му се предава по наследство. Родът им води началото си от майстор Манол от Трявна, който участвал в градежа на най-голямата джамия на Балканите – в Одрин.
За занаята си Христо Пашов казва, че не е проста тенекеджийска работа. Нужни са сериозна пространствена и геометрична грамотност, както и отлични познания за детайлите:
Има различни видове форми на камбанариите, на куполите, и трябва човек да бъде, така да се каже, подкован в това отношение. Като го погледне, веднага в ума си да си представи как ще бъде по-нататък да се действа... Лошото е, че нашият труд не се оценява много. Хаджия не съм станал от това, което го изпълнявам, но пък изпитвам едно морално удовлетворение.

https://youtu.be/l7QLkK8rIrI