"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича: каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" И той я виждаше тъй, както беше я видял, когато държеше иглата с конеца в устата си, гледаше го и се усмихваше. "Не игла - помисли си пак Шибил и въздъхна. - Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на драго сърце би умрял!"
из разказа "Шибил", Йордан Йовков
Харесвам
Коментирай
Сподели
