Къде изчезна добротата?
Измислица ли беше тя?
Или пък приказка, която
не съществува на света?
Край мене тя до вчера беше -
усмивка, поглед, топла длан.
Стопи ли я кошмарът днешен
в света от злото завладян?
Животе мой, какво ми носиш?
Защо от мъка разлюлян,
светът е пак окаян просяк,
прострял за милостиня длан?
Наоколо ми бедни, гладни,
свят и нещастен, и голям.
Душата само - хляб грамаден,
все още мога да му дам.
Но той със присмех гледа в нея,
какво пък, тайно се теша:
все някога ще огладнее
светът и за троха - душа.
Дамян Дамянов
Харесвам
Коментирай
Сподели
