Днес за пръв път излязох.
За ракия.
Щото хляб имам за три години.
То, за ракия имах за повече.
Ама напрежение.
Всеки път, като ми спрат филма да ми кажат-
няма паника,
и отива половинка.
На екс.
На етажа срещам комшията.
Дължа му 300 кинта.
Не за тока, за ракията.
Тръгвам към него, свалям маската,
и той бам – не ти ща парите.
Мил човек. Не ми даде да го целуна.
Даде ми още 100 лева.
Домоуправителят.
Пред входа на блока.
С гръб.
Нежно кашлям да се обърне.
Обърна се.
Викам да платя за входа.
Лицето му – дъга.
Изкачи единадесет стъпала назад.
Виждал ли си лебед от Болшо̀й театър?
- Нищо няма да плащаш!
Чувам седем етажа по-нагоре.
Отивам пред магазина.
Всички през два метра.
Последните двама са в съседния град.
Изкашлях се общо три пъти.
Отстъпиха ми ред.
Веднага.
Всичките.
Но в магазина не ме пуснаха.
Дариха ми 8 каси ракия.
Безвъзмездно.
Отвън.
Мили хора.
Казвам ви!
Ще оцелеем.
Има солидарност в тоя свят.
Айде,
че отивам да кихам за домати и магданоз.