“Съдбата е като огърлица от бели и черни перли — дълъг наниз от красота и изпитания. А разумът е нишката, по която перлите се нижат една след друга. Истината е, че спомените ни тежат — а мрачните и красивите мигове не спират да се редят един след друг. Понякога хубавите спомени тежат повече от лошите. Има моменти, в които душата ни се изморява, захвърля огърлицата си и пред¬почита да остане без име и минало. Пречупваме част от разума си и без страх приемаме, че може би сме луди. В тези моменти душата загърбва истината на другите и си спомня основната — ние не сме огърлицата, която носим. Ние сме онези, които решаваме дали въобще ще я носим. Или дали ще я сменим с мечтания наниз от всичко онова, което смятаме, че сме.”
Радослав Гизгинджиев
Повече от любов
