«Нищо, което сме дали, не е било напразно. То винаги се връща при нас. Понякога не идва точно от човека, от който ни се иска или, в който сме вложили своята енергия, но винаги се връща по пътищата на Живота. Ако сме обичали, ще бъдем обичани, ако сме дали утеха, ще бъдем утешени, ако сме протегнали ръка, ще ни протегнат ръка. Единствено е нужно да се усмихнем, искрено да освободим другите от задължението да ни връщат каквото и да било и да продължим да даваме всеотдайно, колкото можем и въпреки всичко. Така прекарваме всеки миг в предусещане за нашето лично Чудо, когато всички пътища на Доброто, които сме задвижили ще приключат в Сърцето ни. Смирението не е примирение. Смирението означава единствено да изчакаш мига, в който Вселената ще ти отдаде своя дар по най-добрия за теб начин. Вселената отмерва безпогрешно. Ето защо смирението означава да и се довериш напълно. Търпението е добродетел. Вярата - сила. Благословията на Живота - твое рождено право.»
Жени Тодорова