Превръзка ще си сложа на очите
за да не виждам ужаса край мен,
за да не гледам вече новините,
които ме разтърсват ден след ден.

Грабежи, изнасилства, катастрофи,
корупция, и празни обещания.
Бедняци ровят в уличните кофи.
Убийци не понасят наказания.

Поскъпва хляба, парното, водата...
Закотвени са детските надбавки.
Протести пред съдебната палата.
Крещим напразно „Искаме оставки!”

И после друг поставяме на трона.
Уж онзи, дето ще спаси народа.
Поставяме му бляскава корона,
а той си гледа своята изгода.

Графити паметниците красят.
Онези, дето кръв за нас проляха
във гроба си навярно се въртят,
че в името на тоз народ умряха!

Тринадесет годишни ученички
продават си плътта за кока-кола,
разхождат смело късите полички
и целият им свят върти се в „Мол-а”.

И мразим вече нашата родина,
забравяме, че някога преди,
именно тук, не в пустата чужбина
живеели са нашите деди.

И на летището, с билет в ръката
и с майчините сълзи, за из път,
в чужди земи отиват ни децата,
уверени, че към добро вървят...

Сърцето от безсилие ме свива...
Но стискам зъби, да не стане лошо-
на лекар в краен случай се отива!
(не е като по времето на Тошо).

Не дай си Боже нещо заболи те-
ще срещнеш сто навъсени гримаси,
освен ако не си добре с парите...
(вълци ги яли всички сиромаси!)...

И следва тук прогнозата за времето-
студено ще е, и ще превали.
Земята наша май ни носи бремето-
разтърсва се от плач и я боли...

Превръзката си сложих, но уви!
Картината в сърцето ми остана.
И питам вас, за да се промени
срещу кого, за Бога да въстана?

Автор: Павлина Соколова