В древния свят лавандулата, както и някои други ароматни треви, имала голямо религиозно, културно и търговско значение. Древните египтяни отглеждали лавандула, която наричали индийски класове, в свещената градина на Тива. Скъпоструващите благовония от лавандула били важни за международната търговия и съпровождали знатните хора през целия им живот и дори след смъртта - лавандула използвали при балсамирането. През 1922 година в запечатаните урни с благовония на Тутанкамон били намерени остатъци от лавандула, а ароматът им се запазил 3000 години.

Съпровождайки човека от древността, лавандулата завинаги е влязла в религиозната култура и митология. Предполага се, че за да облекчи живота на земята на изгонените от рая Адам и Ева, Бог им подарил полезни треви. Сред тях били розмарин и лавандула - розмарин за поддържане на духа, лавандула за наслада на душата. Още една красива християнска легенда твърди, че очарователният аромат на лавандулата й е подарен от самата Дева Мария в знак на благодарност, че върху лавандулов храст сушила дрешките на малкия Иисус.

С разширяването на Римската империя лавандулата попаднала в централна Европа и скоро завоювала там сериозни позиции. През Средновековието, когато католическата църква люто преследвала древноримските традиции с топла и ароматна вана да се ублажава тялото, лавандулата преминала в категорията на свещено растение. Приписвали й възможност да плаши дявола и вещиците, затова растението станало задължителен атрибут при ръкополагането на свещениците.

Суеверните жители носили кръстчета от изсушени съцветия или ги закачвали на входа на жилището си. Лавандулата наред с други ароматни и лечебни растения била отглеждана в манастирските градини. В зората на Ренесанса, през XIV век, знатните жени на Европа вече използвали първите парфюми, в чиито композиции се използвали същите тези лавандула и розмарин. Парфюма нарекли Унгарска вода и му приписвали вълшебното свойство да запазва младостта и красотата на жената завинаги.

По-късно в периода на Барока, с връщането на култа към изкуството и насладата, лавандулата се настанила в градинските дизайни от онова време - използвали я за създаване на жив нисък плет, с който ограждали различни елементи на модните тогава градини (knot gardens) и партери (parterres). Растението станало символ на любовта, красотата и изискаността и се използвало широко за декоративни цели, при производството на козметика и парфюмерия, в кулинарията и бита. Всички тези функции лавандулата успешно е запазила и в наши дни.

В домашни условия лавандулата и маслото от нея се използват в композиции за вана, в ароматерапиятата и като добавка в кремове и масажни масла за успокоение, сваляне на стреса и за емоционално равновесие. Смята се, че ароматът на лавандулата помага при главоболие и болки в ставите, а маслото спомага за заздравяване на рани от изгаряне.

Сухите цветове и листа от лавандула се използват в бита за освежаване на помещения и гардероби, за ароматизиране на спално бельо и облекло, срещу молци и други насекоми, както и с декоративни цели - в сашета и попури от ароматни треви, в сухи цветни композиции. Цветове от лавандула добавят за аромат в печива, мармалади, в мед, захар и сол.

Лавандула се продава и като сънотворно средство - саше с изсушена лавандула слагат под възглавницата или се капват няколко капки лавандулово масло върху носна кърпа или салфетка, така ароматът действа успокояващо и облекчава заспиването.

Днес, когато ароматерапията е отново много популярна, лавандуловото масло е много търсено и струва доста скъпо. Лавандулата е важна култура за химическата и парфюмерийната индустрия. В топлите страни може да се види и вдъхне аромат на лавандула в обширни плантации, където тя се отглежда в промишлени мащаби. Цената на международния пазар за килограм лавандулово масло е около 60 евро.

У нас лавандулата е внесена през 1907 година от Франция. Отглежда се предимно в Старозагорска и Пловдивска области. В Института по розата в Казанлък са селектирани нови, високодобивни сортове лавандула - "Юбилейна", "Рая", "Севтополис"