Ден като другите. Но не съвсем.
България скърби за тебе, Дяконе!
Бесило, бяла риза и перчем –
като светкавица пронизват мрака.
За кой ли път във лъвския ти скок
днес търсим жадно смисъл и опора…
А ти ни даде простичък урок –
до смърт да си останем честни хора.
Минута за поклон. Да помълчим.
Най-святата минута във живота ни.
Ще можем ли дълга си да платим,
Апостоле, пред твоята Голгота!
Светът е все така несъвършен,
животът ни – кръстосан от въпроси.
Притиснати от грижи, ден след ден
в душите си Разпятието носим…
Поетите с пресипнал глас редят
куплети като въглени в жарава.
Ала остава глух и ням светът,
потънал в суета и мрачна слава.
И нещо пак не ни достига днес,
небето слиза над главите ниско.
Кой още вярва в думичката “ чест”,
къде са идеалите ти чисти?
Как кривиците в нас да заличим
и времето без страх да преобърнем!
Минута за поклон. Да помълчим.
Историята няма да те върне.
Орисани сме да живеем тук –
в земята на войводи и апостоли.