Аз съм огън, избухнал в нощта,
свети ярко душата ми факла.
Ти си нежна, спокойна вода,
бавно стъпваш към мене в' мрака.
Аз съм лудост с много лица,
дива, страстна, понякога тиха.
Ти си дъб сред зелена трева,
кротко чакаш да спра да се скитам.
Аз съм буря от Обич и Грях,
искам целия свят да превзема.
Ти си полъх, бродещ в нощта,
тихо чакащ нашето време.
Аз съм огън, ти си вода,
но съдбата реши да ни срещне,
в онзи ден огорчен от тъга
с нас се случи... Случи се нещо...
Пак съм огън, но с пламък Любов,
ти - стихия живот разпиляла.
И е чудо как с теб сме едно.
Две вселени... ново начало....
Харесвам
Коментирай
Сподели
ekaterina63
Изтрий коментар
Сигурни ли сте, че искате да изтриете този коментар?