Много обичам един вид хора... Онези, които не се срамуват да признаят грешките си, които с открита душа ще се извинят; онези, които без срам ще се разплачат, ще бъдат автентични дори в лошите си моменти. Които следват с лудешки порив сърцето си и стават дори след шамарите в живота.. Онези, верните на себе си..които се търсят и променят всеки миг.. Онези, които не живеят според времето, а времето живее в тях.. Онези, които не спират да мечтаят и да вярват в доброто, дори след тежка буря. Онези, които не са тук, за да се доказват, а за да летят. И с летежа си привличат всеки. Обичам тези хора..
Онези, които умеят да те четат с очи...с които можеш да говориш без думи... които без свян разсъбличат душата си.. Обичам откритите хора. Онези, които ще ти кажат всичко с цената на всичко. Онези, които виждат в човека насреща, себе си. Обичам всеки, който без свян показва чудесата, които носи в себе си.
