Човекът е кървяща, жива рана,
която до смъртта му не зараства,
но щом покрият го трева и камък,
дори в пръстта не си намира място...
Преплетен в корените продължава
да търси смисъл... И в това да страда.
За всичко, дето писа и остава,
проглежда и в смъртта, като награда..."
Й. Пеев
Харесвам
Коментирай
Сподели
