ДАЛИ СЪМ СЪН?
Не ме търси ти горе сред звездите,
не ще намериш моите очи.
Аз идвам само нощем. Във мечтите,
когато ти без мен не можеш да заспиш.
Приличам на вълшебник. Идвам скришом.
Пригалвам нежно твоите коси.
До теб полягам. И с любов те дишам.
А ти шептиш ми - сън ли си или не си?
Дали съм сън? Изглежда, че такъв съм,
щом тайничко те стоплям във нощта.
Въздишка съм, обвита във въпроси
и фигурка в кафето сутринта.
Защо ме няма, в деня да ти се радвам?
Да бъда твоето разнежено море
и като слънце да те милвам, да припламвам
или пък облак да съм с форма на сърце?
Защо не съм ти вятърът в косите,
къде да търсиш моите очи?
Защо ли само вечер, щом доспи ти се
тогава идвам. Красиво да летиш!
И ето, пак разсъмва се. Без мене се събуждаш,
по устните си чувстваш сладостта
на моите целувки още сънени.
А аз далеч съм. Нощ съм. И мечта!
Красимир Трифонов
